Голямата тема на Елена Байкова не е болката, а изборът, след като си я изпитал. Изборът никога повече да не оставя съдбата да решава вместо нея, след като още на двайсет години разбира колко крехка може да изглежда една основа, която онзи момент е изглеждала непоклатими. Когато родителите ѝ се разделят след повече от тридесет години брак, светът, в който е израснала Елена, внезапно губи онази стабилност, която до този момент е била приемана за естествена и вечна. Това е и моментът, в който започва осъзнаването, че сигурността не е нещо, което получаваме като гаранция от живота, а нещо, което сами изграждаме всеки ден чрез решенията си. Повече за нейната история ще разкажем тук, а самата идея на събитието “Under The Skin” и на изложбата, уловена от Galaxy S26 Ultra, е да носим белезите си с внимание, уважение и гордост. Всички кадри от изложбата „UNDER THE SKIN" са заснети с 200MP камера на #withGalaxy S26 Ultra. Научи повече на http://smsng.co/6005h2kSZ

​

Това събитие не превръща Елена Байкова в по-недоверчив човек и не я кара да загуби вяра в любовта, семейството или бъдещето. Напротив, именно тогава се ражда стремежът ѝ съзнателно да построи живота си така, както човек строи дом -  тухла по тухла, основа върху основа, без да разчита на случайността и без да оставя най-важните неща в ръцете на обстоятелствата.

Същата философия по-късно пренася и в професионалния си път, който я отвежда до позицията търговски директор на винарска изба „Магура“ - една от най-разпознаваемите винени марки в България. След петнадесет години във винения бизнес тя знае, че нито характерът, нито успехът се създават бързо, защото и двете изискват време, постоянство и способност да преминаваш през трудните периоди, без да губиш посоката си.

Може би затова в разговора ни Елена прави естествен паралел между развитието на човека и развитието на виното. Както гроздето има нужда от време, за да узрее, така и човекът има нужда от своите уроци, за да открие собствената си стойност. Както доброто вино не може да бъде прибързано, така и зрелостта рядко идва без сътресения, а най-ценните качества в характера често се появяват именно след моментите, които са ни разтърсили най-силно. Може би затова тя не говори за белезите като за рани, които трябва да бъдат скрити или заличени, а като за своеобразен код, който животът оставя след себе си. Код, който носи информация за това кои сме били, какво сме преживели и какви сме избрали да станем след това. Защото според Елена не е важно какво ни е отнел животът, а какво сме успели да научим от него и дали сме имали смелостта да превърнем тази болка в нещо стойностно.

Кой е белегът в твоя живот, който смяташ за повратен и който ти напомня, че днес си на различно ниво на осъзнаване?

·       Това, което ме накара да порасна по-бързо и да погледна по различен начин на живота, беше разводът на родителите ми. Те се разделиха след повече от тридесет години брак, а аз вече бях на двадесет години и достатъчно зряла, за да осъзнавам какво се случва. Израснах в много сплотено семейство и именно затова този крах промени мирогледа ми изведнъж и завинаги. Тогава започнах да мечтая за собствено здраво и щастливо семейство, което да съхраня до края. Именно този белег постави основите на голяма част от ценностите, идеите и целите ми в живота, защото за мен семейството винаги е било най-важната форма на принадлежност и сигурност.

Сега ли осъзнаваш колко дълбока е тази рана, или го знаеше още тогава?

·       Винаги съм знаела. Още като дете бях доста зряла и осъзната за възрастта си и вероятно именно това ме отличаваше от връстниците ми. Винаги съм мислела за бъдещето и съм гледала на живота малко по-дългосрочно, затова още тогава разбрах, че този момент ще остане част от мен завинаги.

Днес си на една от най-високите позиции в традиционно мъжкия свят на виното. Как този белег те оформи в корпоративния свят?

·       Вече петнадесет години се занимавам с вино и съм извървяла целия път от най-ниското стъпало до позицията, която заемам днес. Започнах като търговски представител, преминах през различни роли и постепенно изградих името си сама, идвайки от Благоевград и без да разчитам на преки пътища. Позицията, която заемам в момента, все още рядко се заема от жени, а това прави пътя още по-предизвикателен. Истината е, че професионалният успех има своята цена и за мен тя беше свързана с години, в които почти нямах личен живот, защото цялата ми енергия беше насочена към работата и развитието на компаниите, за които работех.

Говориш за живота като за нещо, което се изгражда бавно и съзнателно. Има ли прилика между начина, по който отлежава едно вино, и начина, по който човек преживява белезите си?

·       Абсолютно. Всъщност много често сравнявам живота си именно с развитието на едно вино. Гроздето първо се ражда на лозето и му е нужно време, за да узрее, точно както на човека са му нужни различните житейски етапи, за да изгради характера си. След това идва моментът, в който гроздето е готово да бъде превърнато във вино. По същия начин идва момент, в който си научил уроците си, опознал си белезите и травмите си и вече можеш да започнеш да работиш върху тях, вместо да бягаш от тях. Не бива да позволяваме на белезите да ни спират или омаловажават. Трябва да ги използваме като ресурс. Така е и с виното - когато влезе в бутилката, развитието му не приключва. То продължава да става по-добро, по-дълбоко и по-стойностно с времето.

Какво остава под кожата на една жена, която носи отговорност, управлява хора и ежедневно води битки за развитие?

·       Удовлетворението. Усещането, че усилията ти имат смисъл и че всичко, което си дал от себе си, се е превърнало в резултат. Обичам работата си и вероятно затова я върша със сърце и душа. Това личи в начина, по който общувам с хората около себе си - с колегите, с партньорите ни, с клиентите и със собствениците на избите, за които съм работила през годините.Може би именно тук се връщам към белега от детството си. Тогава сърцето ми беше наранено от разпадането на света, който познавах, но с времето успях да превърна тази болка в мотивация. Вместо да ми отнеме вярата в живота, тя ме научи да изграждам по-съзнателно, да обичам по-осъзнато и да не приемам нищо за даденост.

Работиш в свят, който съчетава традиция и емоция. Какво разказва една чаша вино за човека срещу теб?

·       Виното само по себе си е жив организъм и може би именно затова винаги ми е било толкова интересно. Много важно е не само какво вино пиеш, а с кого го споделяш, в какво настроение си и каква история носиш в този момент със себе си. Можеш да отпиваш от чаша вино след раздяла с приятелка, която се опитва да те утеши и да ти върне надеждата. Можеш да го пиеш в деня, в който си получила предложение за брак, повишение в работата или новина, която променя живота ти към по-добро. Виното не разкрива толкова характера на човека, колкото неговото моментно състояние. То е свидетел на емоцията, която преживяваш в този момент.

Кой е моментът, в който раздели живота си на “преди” и “след”?

·       Моментът, в който срещнах любовта в лицето на човека до мен.

Този път белезите на живота носят не болка, а щастие?

·       Точно така. Много често говорим за белезите като за следи от рани, но понякога най-големите промени идват именно от красивите събития в живота ни. Любовта също оставя следа. Просто този път тя не боли.

Как изглеждат белезите на силната жена, които остават невидими в корпоративния свят?

·       Те са скрити зад усмивката, която трябва да сложиш всяка сутрин, независимо какво се случва в личния ти живот. Винаги казвам на търговците, с които работя, че ние имаме нужда от клиентите си, а не обратното, затова сме длъжни да подхождаме към хората с уважение, отношение и положителна енергия. Всички имаме трудни моменти, всички имаме лични битки, но когато прекрачиш прага на офиса или на срещата с клиента, трябва да можеш да овладееш емоциите си и да покажеш най-добрата версия на себе си. От години повтарям едно и също – ако успееш да продадеш себе си, можеш да продадеш всичко.

Смяташ ли, че жените често прикриват уязвимостта си, за да оцелеят в корпоративния свят?

·       Да, защото все още работим в среда, в която отговорността, твърдостта и непоколебимостта продължават да се възприемат като по-скоро мъжки качества. Когато дадеш дума на клиент или партньор, ти носиш отговорност за нея още преди да е подписан договорът. Много често се налага да скриеш емоционалността си и да покажеш увереност, дори когато вътрешно преминаваш през труден период. Понякога трябва да изглеждаш по-силна, отколкото се чувстваш.

Имало ли е момент, в който е трябвало да сдържиш сълзите си?

·       Да. Най-често това са били моментите, в които съм се чувствала недооценена. Аз съм изключително емоционален, искрен и директен човек и ми отне много време да се науча да не реагирам импулсивно в подобни ситуации. С годините разбрах, че истинската сила не е в това да не чувстваш, а в това да умееш да управляваш чувствата си така, че да не позволиш на моментната емоция да определя посоката ти.

Какво те научиха трудностите за самата теб?

·       Че нищо не може да ме сломи. Знам, че звучи смело, но всяко препятствие, през което съм преминала, ми е доказвало, че сме много по-силни, отколкото предполагаме. Понякога единственият начин да разбереш на какво си способен е животът да те постави в ситуация, в която нямаш друг избор, освен да продължиш напред.

Ако белезите са пътна карта, към коя версия на себе си те отведоха?

·       Към по-осъзнатата ми версия. Накараха ме да погледна навътре към себе си, да видя слабостите си, да ги приема и да работя върху тях. Именно белезите ме научиха, че развитието започва тогава, когато спрем да обвиняваме света и започнем да работим върху себе си.

Какво означава зрялост за една жена?

·       Зрялост означава да знаеш какво искаш от живота и да имаш смелостта да платиш цената за него. Означава да имаш план, да поемаш отговорност за решенията си и да разбираш, че нищо стойностно не идва даром. С времето осъзнах, че зрелостта няма общо с възрастта. Тя е способността да носиш последствията от изборите си с достойнство.

Какво би искала хората да почувстват, когато видят снимките и прочетат историите от “Under The Skin”, на който винарска изба “Магура” е партньор?

·       Бих искала да осъзнаят, че всеки белег носи нещо положително, стига да можем да разчетем кода му. Много често се фиксираме върху това какво ни е отнел животът и забравяме да видим какво ни е дал в замяна. Белегът е останал там не за да ни наказва, а за да ни напомня. Да ни напомня кои сме били, какво сме преживели и колко по-силни сме станали след това. Той ни учи да бъдем по-смирени, по-съзнателни и по-добри хора. Защото всеки човек може да надмогне белезите си. А всеки човек, който е оцелял след болката, вече е по-силен от нея.