Белезите обикновено разказват историята на човека, който ги носи, но много по-рядко се замисляме за човека, който ежедневно ги докосва и се среща с историите зад тях. Всъщност голямата история на Анна Йотова не е, че работи с белези. Голямата история е, че тя ежедневно носи чуждите белези със себе си, защото всяка среща с човек, преживял болка, оставя следа и върху нея. Всеки ден влиза в контакт с болка, срам, рак, самонараняване, загуба на идентичност и въпреки това остава човекът, който връща надеждата. Повече за нейната история ще разкажем тук, а самата идея на събитието “Under The Skin” и на изложбата, уловена от Galaxy S26 Ultra, е да носим белезите си с внимание, уважение и гордост. Всички кадри от изложбата „UNDER THE SKIN" са заснети с 200MP камера на #withGalaxy S26 Ultra. Научи повече на http://smsng.co/6005h2kSZ 

Преди години Анна напуска сигурната си позиция на търговски директор в корпоративния свят, за да последва нещо, което тогава трудно може да обясни дори на самата себе си - желанието да помага на хората да се чувстват добре в собствената си кожа. Днес тя е първата жена в Европа, специализирана в медицинските/ камуфлажни и безмастилни татуировки, и един от малкото специалисти, които работят на границата между естетиката, медицината и психологията. Хората не идват при нея просто за процедура, защото зад всяка среща стои история за мастектомия, операция, инцидент, физическа травма или години наред натрупван срам. Те идват в момент, в който търсят не само решение на видим проблем, а начин отново да се почувстват цели.

Само няколко години след началото на този професионален път Анна е поканена като единствен представител на Европа в международна mastermind програма за едва тринадесет специалисти от цял свят, посветена на бъдещето на медицинските татуировки и реконструктивните техники в Бразилия и Съединените щати. Макар международното признание да е огромно, тя не измерва успеха си чрез сцени, сертификати или титли, а чрез хората, които след срещата с нея намират смелост отново да погледнат себе си с любов. Най-голямото ѝ постижение не са професионалните отличия, а жените, които след рак, операции или травми отново започват да обичат телата си и да се чувстват красиви в тях. Защото понякога възстановяването започва от кожата, но никога не свършва там.

​

Белезите са част от историята ни. Какво научихте за човешката болка чрез историите на хората, които застават пред вас?

• Научих, че никоя човешка болка или чувство не е за подценяване, колкото и незначително да изглежда то в нашите очи. Понякога за мен даден белег изглежда незначителен, дори симпатичен, но по реакцията на човека виждам, че е изключителен проблем и срив на самочувствието.

Kога разбрахте, че заличаването на един белег често е много повече емоционален, отколкото естетичен процес?

• Виждайки реакциите на хората, промяната в настроението, усмивката, блясъка в очите и усещането за цялост. Все едно товар пада от плещите им и проблемът им най-после е решен. Тогава разбирам, че това е много повече от естетическа процедура.

Има ли белези, които хората всъщност не искат да премахнат, а просто да приемат?

• При мен хората идват с проблема си и търсят решение. Те не се приемат, не се харесват, търсят подобрение. Доста често това влияе на личния им живот. Виждайки работата ми и резултатите при други хора, те откриват нов шанс да се разделят с нежеланите несъвършенства.

Какво се променя в една жена в момента, в който отново започне да харесва отражението си в огледалото?

• Това е изключителен, емоционален и трансформиращ момент. Все едно заживява нов живот в ново тяло. Мисълта вече е друга, усещането е друго и самочувствието е друго. Имам клиентка, която след 3D ареола напусна старата си работа, започна нова, социализира се повече и започна да обича тялото си повече от всякога. Думите са излишни, защото емоцията е огромна.

Кой е най-силният човешки момент, на който сте ставала свидетел в работата си?

• За мен най-силните моменти са свързани с жените, на които рисувам ареоли. Ракът им отнема едни от най-силните символи на женствеността, а те се чувстват обезличени, сринати и лишени от част от себе си. Когато видят крайния резултат, първо идва шокът, а след него радостта и освобождението. Често ми казват, че искат отново да се чувстват красиви и да показват тялото си без страх.

Смятате ли, че тялото помни всяка травма -  дори когато белегът вече не се вижда?

• Категорично да. Белегът е спомен, емоция и нещо преживяно. Можем да променим начина, по който човек гледа на него, но не и историята зад него.

Жените по-често ли крият физическите си белези или емоционалните?

• Жените крият и двете, но много по-рядко говорят за емоционалните. Работя често с жени с белези от самонараняване и виждам колко дълбоки са историите зад тях. Никога не ги разпитвам за причините, а се старая да им дам усещането, че са в безопасно пространство, в което могат да започнат отначало.

Какво ви казват хората непосредствено преди процедурата - и какво след нея?

• Преди процедурата обикновено има страхове, съмнения и много въпроси. След финала най-често има прегръдка, благодарност и усещане за огромно облекчение. Често чувам, че съм техният ангел и че нямам представа колко много съм променила вътрешния им свят.

Има ли история, която е останала под кожата и на самата вас?

• Всички. Всяка история остава с мен по някакъв начин. Особено жените, които след години срам отново намират увереността си и започват да живеят свободно. Това са моменти, които не се забравят.

Срещате ли повече хора, които искат да заличат белега си, или такива, които искат да си върнат увереността?

• Според мен това са едно и също нещо. Всеки човек, който идва при мен заради белег, всъщност търси начин да си върне увереността и любовта към собственото тяло.

Ако белезите са пътна карта на живота ни, трябва ли всички да бъдат изтрити?

• Не. Белезите са нашият опит, нашето израстване и нашите уроци. Те напомнят откъде сме минали и какво сме преодолели. Ако можехме да изтрием миналото си, вероятно нямаше да бъдем хората, които сме днес.

Какво ви научиха белезите на другите за собствените ви белези?

• Че няма смисъл да бягаме от историите си. Заличаването на външните белези никога няма да заличи вътрешните, но приемането им може да ни направи по-силни.

Кога една жена започва да се чувства красива отново?

• Когато е щастлива и в мир със себе си. Красотата не идва от съвършенството, а от приемането.

Какво бихте искали всяка жена да почувства, когато се погледне в огледалото - независимо от белезите си?

• Бих искала да вижда, че е красива и достатъчна такава, каквато е. Да се обича повече и да бъде по-милостива към себе си.

Ако можехте да кажете само едно изречение на човек, който се срамува от белезите си, какво би било то?

• “Не трябва да се срамуваш от това, което си преживяла, и не трябва да допускаш белезите да определят твоята външна и вътрешна красотa”