Поколения зрители я познават първо като дъщерята на Гала. Самата тя обаче никога не е водила битка с тази идентичност, защото знае, че имената, които носим, са част от историята ни, а не неин затвор. Днес Мари Константин е майка, предприемач и жена, преминала през собствени изпитания, сред които и диагнозата рак, дошла в един от най-крехките периоди от живота ѝ - след раждането на първото ѝ дете. И ако има нещо, което личи в начина, по който говори за преживяното, то е липсата на горчивина и отказът да се определя през трудностите. Повече за нейната история ще разкажем тук, а самата идея на събитието “Under The Skin” и на изложбата, уловена от Galaxy S26 Ultra, е да носим белезите си с внимание, уважение и гордост. Всички кадри от изложбата „UNDER THE SKIN" са заснети с 200MP камера на #withGalaxy S26 Ultra. Научи повече на http://smsng.co/6005h2kSZ 

Присъствието ѝ в Under The Skin е свързано с проекта по повече от един начин. Освен че застава пред обектива като една от жените, решили да разкажат своята история, Мари е и човекът, чието ново творческо пространство - Space Productions Studio, се превърна в дом на фотографиите и историите от изложбата. Именно там, сред подготовката за бъдещи продукции и нови идеи, за известно време намериха място историите на десет жени, които избраха да покажат белезите си без страх и без маски. Така студиото се превърна в естествена част от разказа на Under The Skin  - пространство, в което уязвимостта срещна силата, а личните истории придобиха образ.

Днес моментът е още по-специален за Мари. След личната си битка с болестта тя очаква второто си дете и говори за белезите си с изненадваща лекота. “Гледам белега от раждането с изключителна любов, а белезите от операциите също приех с любов. Благодарна съм, че всичко се случи така, че още да съм тук”, казва тя. Защото, макар да вярва, че всяка следа носи своя смисъл, отказва да позволи на миналото да определя бъдещето ѝ. Белезите са това, което остава след нас, но не са посоката, в която тя иска да върви.

Израснала си пред очите на хората – покрай майка си, емблематичната водеща Гала. Какво оставя това като отпечатък по теб като жена?

• Със сигурност е оставило много следи по характера ми и по това какъв човек съм. Свързано е с едно вечно пречупване през въпроса: “Какво ще кажат хората?”.  Опитвам се искрено да се откъсна от този начин на мислене. Мисля, че успявам и вярвам, че това е от онези белези, които могат да бъдат заличени. В същото време не мога да кажа, че винаги е било отправна точка в живота ми.

Имало ли е моменти, в които е трябвало да изглеждаш добре и на ниво в очите на околните, дори когато самата ти не си се чувствала добре?

• Имало е, но това никога не е било нещо наложено отвън. По-скоро е част от характера ми. Не обичам да споделям, че имам проблем, не обичам да се фокусирам върху трудностите и затова се опитвам да насочвам вниманието си към хубавото. Може би има известно изкуствено напрежение от мен към мен, но не защото някой ме наблюдава.

Каква част от теб хората не виждат зад усмивката и присъствието ти онлайн?

• Мисля, че виждат доста голяма част от мен, защото се старая да не се представям като перфектна. Просто предпочитам фокусът да бъде върху хубавото. Дори когато се сблъсках с болестта, се опитвах да гледам към светлата страна, защото именно тя ми даваше силата да продължа. Опитвам се да показвам и черното, и бялото, но не искам да се потапям прекалено дълбоко в негативното.

Колко трудно беше да откриеш собственото си име, когато обществото първо те познава като “дъщерята на Гала”?

• Не съм търсила начин да избягам от това определение. Щастлива съм да бъда дъщерята на Гала. Ние така или иначе носим имената и историята на родителите си. Гордея се с майка си и никога не съм възприемала това като нещо лошо. Имало е моменти, в които ми е тежало, но те са били кратки и ситуационни. Днес вече съм майката на Лора, която първо е внучката на Гала и чак след това дъщерята на Мари Константин. Не е нещо страшно. (смее се)

Има ли белези, които децата наследяват емоционално от родителите си?

• Не знам дали ги наследяваме, но със сигурност родителите оставят следи. Надявам се да успявам да предавам повече от хубавото. Естествено, никой не е безгрешен и сигурно и аз ще оставя своите съмнения и страхове в живота на децата си. Но ще се старая да ги предпазя от колкото мога повече.

Какво си взаимствала от майка си, като сила или като рана?

• Майка ми винаги се е опитвала да ме пази от външния свят. Тя беше щитът, който поемаше стрелите на популярността. Поемаше коментарите, негативната енергия и всичко, което можеше да стигне до мен. Видяла съм силата ѝ, но същевременно съм била защитена от нея.

Какво прави интернет с женското самочувствие?

• Не знам дали само с женското, но със сигурност има сериозно отражение. Интернет дава много близък достъп на непознати хора до живота ни и понякога те се чувстват овластени да изразяват мнение, което никой не е поискал. То може да натежи много. Вярвам, че най-дълбоките белези оставят думите, които докосват наши собствени страхове. Когато чуеш нещо, което и сам си мислил за себе си, или от което се страхуваш, че е истина, тогава болката е много по-силна.

Създават ли социалните мрежи усещане за самота въпреки красивите кадри, които показват?

• Не мисля. По-скоро коментарите могат да създадат подобно усещане. Споделям много моменти с Лора и често получавам критики за това. Преди не показвах почти нищо от личния си живот и тогава пък хората питаха защо не показвам партньора си. Изглежда винаги ще има някой, който да има мнение.

Кое е по-страшно за едно младо момиче днес - да бъде отхвърлено или да бъде невидимо?

• Зависи от причината. Ако човек остава незабелязан, защото не смее да покаже себе си, това е тъжно. Но ако причината да бъде забелязван е негативна, тогава може би е по-добре да остане невидим. Много често силните характери са неразбрани и отхвърляни.

Имало ли е период, в който си се сравнявала с други жени или си искала да приличаш на тях?

• Не. Никога не съм искала да приличам на някой друг. Харесвам хората заради характера им и се вдъхновявам от тях, но никога не съм искала да копирам нечий образ. Предпочитам да се чувствам добре в собствената си кожа и да ставам по-добра версия на себе си.

Кога една жена спира да се опитва да бъде достатъчна?

• Би било прекрасно, ако никога не възникваше съмнението дали сме достатъчни. Надявам се да успяваме да живеем със спокойствието, че сме. Нормално е да искаме да се развиваме и усъвършенстваме, но е важно да приемем, че и така имаме стабилната основа да бъдем достатъчни.

Кой белег те е направил най-силна?

• Всеки един. Всеки белег ми е показвал, че в себе си имам сила, за която дори не съм подозирала.

Какво има под кожата на Мари, което малко хора познават?

• От доста време се опитвам да показвам истинска част от себе си, така че да не остават много тайни. Но напоследък откривам нови свои качества. Започнах откровено и смело да поставям граници и това е нещо, което тепърва уча.

Има ли рани, които ни водят към най-истинската ни версия?

• Ще ми се животът да ни отведе там и без тежки рани. Не искам да вярвам, че те са задължителната част от пътя ни.

​​